(Man Bencind Down Deeply, 1914, by Egon Schiele) Страхът Тъй като

(Man Bencind Down Deeply, 1914, by Egon Schiele)

Страхът

Тъй като единствената универсална противоотрова против страха е действието, всякога, когато изпиташ боязън, би трябвало да знаеш, че се постанова да търсиш действието, което ще те освободи от страха. Помни, че постоянно, когато съществува даден боязън, има нещо, което не правиш, към което не се осмеляваш да пристъпиш – нещо, което не искаш да узнаеш или не можеш да решиш. Често пъти страхът замъглява действието дотам, че човек усеща, че не може да направи нищо. Психоанализата демонстрира, че сходно на уплахите, някои страхове прикриват други, неведнъж неосъзнати страхове, заради което държанието на индивида е научено към отбягване на несъмнено деяние.

В някои случаи преобразуването на страха в деяние е по-сложен развой, в сравнение с сме очаквали, само че постоянно си коства. Често споделям, че страхът е като змей, на чийто тил има непробиваема ризница, заради което можем да го победим единствено посредством фронтална офанзива.

Ще ти опиша една история:

Живяла в миналото жена, която имала един-единствен наследник. Тя била доста страхлива и непрекъснато се измъчвала от мисълта, че няма да може да живее, в случай че нещо се случи с детето й. Дълго си блъскала главата по какъв начин да го защищити от всички рискове. Веднъж, когато синът й излязъл самичък от вкъщи, тя го помолила още веднъж да влезе и му споделила:

– Виж, синко, по улицата бродят неприятни духове, които отвличат децата, излезли без майките си. Така че в никакъв случай, в никакъв случай не излизай без мен. Разбра ли?

– Да, мамичко – дало отговор момчето изплашено.

Лъжата дала резултат и синът в никакъв случай повече не пристъпил на открито самичък. След време обаче, малко след тринадесетия му рожден ден, майката почнала да си мисли, че е направила неточност. Казала си, че един ден, когато тя си отиде, щяло да се наложи синът й да се оправя самичък с външния свят. Отишла при лекаря и го помолила за съвет по какъв начин да постъпи. Лекарят й споделил, че има единствено едно решение: да каже истината. Жената възразила с аргумента, че по този способи ще признае, че е излъгала личното си дете, само че лекарят упорствал, че различен излаз няма. Жената се запътила към дома си, само че по пътя й хрумнала друга концепция. Когато се прибрала, споделила на сина си:

– Синко, ти към този момент си огромен и един ден ще би трябвало да напуснеш тази къща, с цел да тръгнеш по личния си път.

– Не, мамо. Ще потегли единствено в случай че дойдеш с мен – помниш ли, че на открито има зли духове, които ще ме отвлекат, в случай че съм самичък?

– За това желаех да поговорим. Духовете в никакъв случай няма да те приближат, в случай че носиш на врата си този медальон. – с тези думи майката свалила личния си медальон и го окачила на шията на момчето. – Отсега нататък ще можеш да излизаш без мен, тъй като те вардя посредством този талисман.

– Но какво ще стане, в случай че духовете не видят медальона, мамо?

– Не се тревожи, майка ти в никакъв случай няма да те излъже. Трябва да ми повярваш, че до момента в който го носиш, никой дух няма да те приближи и да ти напакости. Разбра ли ме?

– Да, мамо…

Момчето в действителност повярвало на майка си.

Разказват, че когато майката към този момент я нямало, момчето по този начин и не посмяло да излезе от вкъщи си от боязън, че ще загуби медальона…

Изводът от тази история е ясно дефиниран от Сюзън Джефърс (доктор по философия от Колумбийския университет). И той е:

Ако те е боязън от нещо, направи го!

Избрано от: „ От самоуважението до егоизма “, Хорхе Букай, изд. Хермес, 2012 година
Изображеение: Man Bencind Down Deeply, 1914, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery.com